Recycle BG 1 - Bulgaria

Къде отиват боклуците или истината за рециклирането

Хвърляме страшно много боклуци.  В Америка например количеството на общинските отпадъци (това са битовите и неиндустриалните боклуци от домакинства и  търговски обекти, събирани от общината) се е утроило от 1960 г. насам, а количеството на Софийския боклук се е удвоило през последните десет години. Според статистиките на Европейския съюз от 1995 до 2003 само в Западна Европа битовите отпадъци са се увеличили с цели  23%,  достигайки до 577 кг.  годишно на глава от населението. Един показателен пример са памперсите. Еднократните пелени съставляват 4% от отпадъците на едно домакинство. Всяка година само в България на сметището отиват 323 милиона такива пелени, a в света - 18-20 милиарда. За 2 години всяко едно бебе има нужда от около 4 500 смени на памперсите. Тъй като те не се събират разделно, изполваният и ненужен вече памперс стига до сметището, където си отлежава към 500 години, преди да се разгради. 

С неимоверното нарастване на сметта през последните десетлетия се  увеличават  и усилията  за нейното рециклиране.  През 1980 г. САЩ преработва  само 9.6% от общинските си отпадъци, докато днес този процент се е увеличил на 32%. Подобна е тенденцията в Европа, където някои страни като Австрия и Холандия рециклират 60% и повече от битовите отпадъци.  Във Великобритания този процент е доста по-нисък - 27%, но и там се забелязва бърз напредък в това отношение.

Въпреки всичко, когато в някой град започне разделно събиране на отпадъците, всички тези големи боклукчийски камиони, които сноват нагоре-надолу, ни карат да си зададем въпроса: "Полезно ли е рециклирането за природата? Не са ли разходите и замърсяванията, свързани с транспорта и преработката, повече от извлечените ползи".  Да отговорят на тези въпроси са си поставили за цел учените от  Техническия Университет на Дания и Датския  Център за отпадъци. Те са анализирали жизнения цикъл на отпадъците при различни сценарии и са сравнили резултата от рециклирането с този от традиционните методи - заравяне в земята и изгаряне. Изводът е, че в 83% от случаите преработването е по-добро за околната среда. Учените във Великобритания са установили, че  рециклирането на отпадъците намалява емисиите на въглероден двуокис с 10%. Подобни резултати се потвърждават и от други изследвания.

Един от най-важните  резултати от рециклирането е запазването на природните ресурси, икономията на енергия и по-малкото замърсяване. Всички тези ефекти произлизат от факта, че преработените материали заместват новите, чието производство е свързано с разходи на ресурси, енергия, изсичане на гори и замърсяване. Например при рециклирането на алуминия се изразходва 95% по-малко енергия, отколкото при извличането му от руда. При пластмасата се спестяват 70% от енергията, при стоманата - 60%, при хартията - 40% и 30% при стъклото.

Всички тези факти говорят, че опазването на околната среда е неразривно свързано с усилието да преработваме онова, което изхвърляме.

 

Как се рециклират отпадъците

 

Сан Франциско е на едно от челните места в САЩ по рециклиране на отпадъци. 69% от отпадъците в този град се преработват. Ще направим една кратка разходка в завода за рециклиране на Сан Франциско, който е притежание на Норкал Уейст Систъмс.

Заводът е разположен на площ от 19 000 квадратни метра и обработва 750 тона боклуци всеки ден. 155 човека и съвременни машини извършват рециклирането на отпадъците. Ето как става това...

Процесът започва след като камионът стовари боклуците в единия край на сградата. Те се поставят върху конвейрни линии, които ги транспортират до станцията за ръчно сортиране. Там работниците отделят нещата, които не могат да се рециклират или представляват опасност за преработващата техника. Например найлоновите торбички могат да се заплетат във въртящите дисковете на машините, които отделят хартията от стъклото и консервите. Велпапето и хартията се разделят, след което се сортират на бали. Картонът и пластмасовите бутилки се отделят ръчно. Магнит отстранява железните отпадъци, а алуминият се премахва чрез индуциране на електромагнитно поле в него. Накрая стъклото се отстранява на ръка и сортира в зависимост от цвета и прозрачността му. Целият този процес трае около час и  включва значително количество ръчен труд. Не е по силите на всяка компания обаче да плаща заплатите на над 100 работника. Затова някои фирми  прибягват до по-сложни компютърни системи и дори софтуер, използващ изкуствен интелект. Една такава компания е