Човечеството съществува благодарение на храната, която расте върху един много тънък и уязвим слой почва. Но тази почва е в опасност.
Преди известно време една новина влезе в хрониките „любопитно” на повечето всекидневници. Тя представляваше нещо в този стил: „Еди колко си процента от американските деца не знаят, че млякото се прави от крави”. Колко ли са децата в Америка, които днес знаят, че чушките и доматите растат от земята?
Нашата цивилизация, както много други преди нея, се е пръкнала от калта. И по-точно - от един тънък слой почва, образувал се само на определени части от земната повърхност в продължение на стотици хиляди години. Благодарение на този слой, хората могат да отглеждат растителни култури и да произвеждат необходимата им храна. Ценният пласт е не само ужасно тънък (около 90 сантиметра), но също толкова крехък и уязвим.
Днес полезният слой, на който дължим, това, което сме, е в сериозна опасност тъй като е изтощен от свръхупотребата, обезлесяването и климатичните изменения. Хората унищожават почвите много по-бързо отколкото е необходимо на земята за да си ги възстанови - заради ерозията, химикалите и изкуствените торове, тежката индустрия... Те прогресивно обедняват и губят своето плодородие. Засегнати са земите по целия свят - от житните прерии на Щатите, до замърсените с химии поля в Източна Европа. Изключително сериозен е проблемът в Африка, където фермерите обработват едни от най-старите почви и нямат почти никаква възможност да опазят основния си източник на прехрана.
Доказано е, че цели народи, някои от които с напреднала и развита цивилизация, са изчезнали именно заради изтощаването на обработваемите им земи. Такава е съдбата на маите, на цивилизацията на Велиденските острови, на норвежките заселници в Гренландия.
Доказано е, също така, че нашата цивилизация има две възможни опции - или да промени отношението си към земята, която я храни, или да последва горните примери.
Доказано е, също така, че нашата цивилизация има две възможни опции - или да промени отношението си към земята, която я храни, или да последва горните примери.
ОБЩИ ФАКТИ:
75% от почвите в Южна Европа са с драстично намаляло почвено органично вещество (хумус), което е мерило за плодородието й (цифрите са на "атласът на почвата" на ЕС от 2005 г.). Почвата вече е невъзобновим ресурс и трябват превантивни мерки, за да я съхраним. ЕС подготвя директива, която да работи по проблема.
От 1930 г. почвата в САЩ е защитена със закон. Федералното правителство е принудено да предприеме действия за съхранението й след опустушителни пясъчни бури, следствие от тежки суши и десетилетия на интензивна експлоатация на земи без предпазни техники срещу ерозия.
За последните две десетилетия планетата ни е загубила почвен слой, който се равнява на цялата обработваема земя на САЩ, по данни на World Watch Institute.
1% от горния слой на земята губят годишно фермерите в Северна Америка, въпреки протекциите от закона.
1 сантиметър почва се формира векове наред. При лошо третиране този сантиметър пръст може да се отмие само за няколко сезона.
44 милиарда долара годишно струва ерозията на почвата на американската икономика (проучване в "Science" от 90-те)
Над 1/3 от земите в ЕС са с увредени почви, според атласа на почвата.
8 милиона тона хранителни съставки губи почвата в Африка годишно, а 95 милиона хектара земя е обедняла до ниво на много ниска продуктивност (според Международен център за полодородие на почвите).
Под 1.3 тона на хектар е житната реколта през 2000 г. в районите под Сахара. Реколтите в Азия, за сравнение, са между 2.9 и 3.4 тона. И докато в други развиващи се региони, ръстът на житните реколти варира от 1.2 до 2.3% годишно от 1980 до 2000 г., африканските нарастват с едва 0.7% годишно (данни на Световната банка).
165 милиона долара дарява фондацията на Бил и Мелинда Гейтс, 15 милиона долара идват от фондацията Рокфелер. Парите са за развитие на програма за оздравяване на почвата на континентална Африка.
Над 9 милиарда ще бъдат хората на земята към средата на този век. Въпреки това пренаселение, прогнозите са, че ще има достатъчно плодородни некултивирани земи до към 2020 г . Изхранването на света обаче ще се случи само със сериозна грижа за обработваемите площи, които трябва да останат годни за ползване.
В БЪЛГАРИЯ:
Най-сериозните проблеми за България са водната ерозия - засяга 65% от цялата стопанисвана земя на страната - и вятърната ерозия - 24% (данните са от доклад на Министерството на земеделието и горите от
Значително е намаляло замърсяването на земеделските почви у нас с
тежки метали и арсен заради промените в икономиката и селското ни
стопанство, както и по-засиления екологичен контрол. Старите
замърсявания засягат земеделски земи с площ
са в близост до промишлени преприятия. Около 1/3 от тези зем и се нуждаят
от специално наблюдение. След 1994/96 г. няма регистрирани нови замърсени територии с тежки метали и металоиди. През
стойности в 97% от случаите са под допустимите съдържания на вредни
замърсители (ПДК).
No comments:
Post a Comment