Global warming - Bulgaria

Глобалното затопляне –

ще успеем ли да променим навиците си все пак?

Ал Гор в книгата си “Неудобната истина” предупреждава, че ако не променим навиците си през следващите 10 години ще загубим  60% от влагата на почвата. А сухата почва ще доведе разбира се до непродуктивно земеделие и пожари.

Глобалното затопляне предизвиква по-голяма изпарение от океаните, за да насити по-топлата атмосфера с необходимата влага, но това изсмуква и повече влага от почвата. Това е и причината за глобалното разрастване на пустините. Парадоксалното в случая е, че глобалното затопляне причинява не само суша, но и наводнения в определени части на света, тъй като е налице неравномерно разпределение на валежите. Пример за това е Индия, където проливните дъждове са взели около 1000 жертви през юли 2005 година.

Най-мръсния въздух в Европа - у нас

В изготвената от екоминистерството стратегия за    опазване на околната среда до 2018 г. е записано, че българите дишат най-мръсния въздух в Европа.

Заради това признание документът да бъде одобрен от правителството в най-скоро време, съобщава вестник "24 часа".

Всеки българин издишва на година над 55 микрограма от канцерогенните фини прахови частици, пише още в документа.

На следващото място по замърсяване в ЕС с такъв прах е Румъния с 52 микрограма. Средното за ЕС пък е 30 микрограма на човек на година.

Фините прахови частици се образуват от топлоцентралите и транспорта, обясниха експерти от екоминистерството.

Непочистените улици също помагат за замърсяването.

Вдишването им води до проблеми с дихателните пътища, астми при малки деца и дори до белодробен рак.

Замърсяването е характерно за зимните месеци, когато прахът се задържа близо до земната повърхност.

София е най-пострадала от замърсяване с фин прах в България. Столичани издишват пределно допустимата годишна концентрация фин прах само за месец и половина.

Често пъти замърсяването в столицата надминава здравните норми четири пъти. Бързо преминаване на товарните автомобили и обществения транспорт към стандартите Евро 5 и 6, за да се намали замърсяването, предлага екоминистерството в стратегията си.

Предвижда се и намаляване на вредните вещества, които могат да съдържат горивата. В момента обаче липсва желание в институциите за бързи мерки в тази насока, са констатирали от екоминистерството.

Декоративните растения "изсмукват" замърсяването на въздуха

Според ново научно изследване декоративните растения значително намаляват нивата на стрес и неразположеност и засилват работоспособността, тъй като буквално "изсмукват" вредното замърсяване на въздуха в стаята.

Растенията в затворени помещения не само ги правят по-приятни и свежи, но са жизненоважни за живота ви.

Учените от САЩ дори са класирали пет суперрастения, които всеки дом или офис трябва да има.
Сред тях са бръшлянът, растенията с тъмнозелени, с "восъчно" покритие листа и папратовидните растения.

По данни на Световната здравна организация от 2002 г. замърсяването в затворени помещения е причина за сериозни здравословни проблеми, причиняващи над 1,6 млн. смъртни случаи годишно.

Вътрешният въздух е до 12 пъти по-мръсен от външния в определени райони. Той се влияе и от неща като химикали от бои, латекс, лепила, строителни материали, мебели, дрехи, препарати и дори чешмяната вода.

Те образуват т.нар. летливи органични съединения (ЛОС), които могат да разболеят изложените на тях хора в помещенията.

Растителните експерти са изследвали способността на десетки растения да премахват опасните ЛОС.

Според водещия изследовател Стенли Кийс от Университета на Джорджия те не само подобряват здравето на хората, но и техния психически тонус и самочувствие.

Едно от цветята - Tradescantia pallida, с лилави мъхести листа и стебла и розови цветове, може да "погълне" цели четири ЛОС-замърсители едновременно.

Бюлетин на Американското Геофизично Дружество

Климата на Земята е вече дебалансиран и продължава да се затопля. Много компоненти на климатичната система – включително температура на атмосферата, земята и океана, размерите на ледниците в морето и планините, морското ниво, разпределението на валежите и дължината на сезоните - всичко това се променя по начин който е неестествен, и това е най-добре обяснено от нарастващото количество на парниковите газове и аерозоли генерирани от човешката активност през 20 век.

Средните температури през периода 1956-2006 се повишават с 0.6 градуса С. До 2006-та, 11 от предните 12 години са по-топли отколкото която и да e друга година от 1850 насам. Наблюдаваното бързо оттегляне на Арктическия леден пояс се очаква да продължи и доведе до изчезването на постоянните летни ледове в настоящия век.

Доказателства от повечето океани и континенти, освен Антарктика, посочват човешкия фактор като причина. Промените напоследък в много биологични и физични системи са свързани с регионалните климатични промени. Продължителните изследвания в които участват много членове на Американското Геофизично Дружество, са обединени в оценката на Междуправителствената Комисия по Климатични Промени през 2007, и продължават да допринасят за научните представи за климата.

През последните хилядолетия със сравнително стабилен климат, се появяват цивилизации и популацията нараства бързо. През следващите 50 години, дори най-оптимистичния сценарии на климатични промени – едно допълнително средно затопляне с 1 градус С над това което е било през последното десетилетие – е далеч над климатичните вариации през последните хиляда години и ни изправя пред глобален проблем в планирането и адаптирането към него.

Затопляне по-голямо от 2 градуса С над това от нивата през 19-я век, би било разрушително, с намалена глобална земеделска продукция, повсеместна загуба на биологичното разнообразие, и ако това продължи векове – стопяване на по-голяма част от ледниците на Гренландия и повишаване на нивото на моретата и океаните с няколко метра. Ако искаме да избегнем това затопляне с 2 градуса С, тогава годишните тотални емисии на СО2 трябва да се намалят с повече от 50% в този век.

Подобни прогнози са базирани на научните данни с много несигурности, но все пак няма основателни прогнози според които последствията от климатичните промени да не са важни. Ако несигурностите в научните данни биха могли да ни сервират изненади в бъдеще, то подобни изненади биха били по-отрицателни отколкото средните ни прогнози за близкото бъдеще.

С промяната на климата, както и с изчезването на озона, човешкото влияние върху Земята е очевидно. За разлика от изчезването на озона обаче, причината за разрушителните климатични промени е свързана с използването на енергия, неизбежно за модерното общество.

Смекчаващи стратегии и адаптивни решения изискват коопериране на науката с технологиите, индустрията и правителствата. Членовете на Американското Геофизично Дружество като част от научното общество, колективно имат специални отговорности: да продължат изследванията необходими за това; да образоват обществото относно причините, рисковете, и опасностите; и да комуникират ясно и обективно с тези които могат да осъществят това което е необходимо за бъдещия климат.

The Earth's climate is now clearly out of balance and is warming. Many components of the climate system—including the temperatures of the atmosphere, land and ocean, the extent of sea ice and mountain glaciers, the sea level, the distribution of precipitation, and the length of seasons—are now changing at rates and in patterns that are not natural and are best explained by the increased atmospheric abundances of greenhouse gases and aerosols generated by human activity during the 20th century. Global average surface temperatures increased on average by about 0.6°C over the period 1956–2006. As of 2006, eleven of the previous twelve years were warmer than any others since 1850. The observed rapid retreat of Arctic sea ice is expected to continue and lead to the disappearance of summertime ice within this century. Evidence from most oceans and all continents except Antarctica shows warming attributable to human activities. Recent changes in many physical and biological systems are linked with this regional climate change. A sustained research effort, involving many AGU members and summarized in the 2007 assessments of the Intergovernmental Panel on Climate Change, continues to improve our scientific understanding of the climate.

During recent millennia of relatively stable climate, civilization became established and populations have grown rapidly. In the next 50 years, even the lower limit of impending climate change—an additional global mean warming of 1°C above the last decade—is far beyond the range of climate variability experienced during the past thousand years and poses global problems in planning for and adapting to it. Warming greater than 2°C above 19th century levels is projected to be disruptive, reducing global agricultural productivity, causing widespread loss of biodiversity, and—if sustained over centuries—melting much of the Greenland ice sheet with ensuing rise in sea level of several meters. If this 2°C warming is to be avoided, then our net annual emissions of CO₂ must be reduced by more than 50 percent within this century. With such projections, there are many sources of scientific uncertainty, but none are known that could make the impact of climate change inconsequential. Given the uncertainty in climate projections, there can be surprises that may cause more dramatic disruptions than anticipated from the most probable model projections.

With climate change, as with ozone depletion, the human footprint on Earth is apparent. The cause of disruptive climate change, unlike ozone depletion, is tied to energy use and runs through modern society. Solutions will necessarily involve all aspects of society. Mitigation strategies and adaptation responses will call for collaborations across science, technology, industry, and government. Members of the AGU, as part of the scientific community, collectively have special responsibilities: to pursue research needed to understand it; to educate the public on the causes, risks, and hazards; and to communicate clearly and objectively with those who can implement policies to shape future climate.