Синята планета
Наричат земята "синята планета". Погледната от космическите кораби, тя е невероятно красива. Има седем континента, като нашият континент Европа е шестият по големина.
България е разположена в югоизточната част на Европа, близо до Босфора. Това нейно географско положение е много важно, тъй като през нея преминават главни пътища за континентите Азия и Африка. Затова наричат България "мост между континентите".
Да! Моята България се намира в най-южния край на Европа. Тя е малка, но много, много красива. Знам го, защото съм имала възможност да пътувам надлъж и нашир и да посетя различни кътчета от моята България. Аз съм от едно малко селце до Плевен - село Ясен, има-няма на пет километра. Моето училище се намира в град Плевен. И всеки ден пътувам до там. Това е стар град с историческо минало, красива съвременност и надявам се, прекрасно бъдеще.
Та кой ли не е чувал за плевенската Панорама?! Паметник, трети по рода си в целия свят - символ на величав подвиг на героите от миналия век.
За Мавзолея в центъра на града - внушителна, красива сграда, събрала в себе си героичното минало и признателността на днешните граждани на Плевен. А Скобелевият парк? Символът на нашия град. Пълен с вековни дървета, чудни алеи и безброй паметници в чест на героите, оставили костите си по плевенските хълмове в Руско-турската освободителна война. Едва ли има българско дете, което да не е чувало и виждало малката и красива, повече от стогодишна стара къща в центъра на Плевен. Днес е музей на Руско-турската освободителна война. Там се пазят свещени спомени за руски воини, воювали по нашите земи. Много знам за Плевен. Знам и за други големи градове в моята България. Ходила съм в градовете по река Дунав - Свищов, Никопол, Русе. Всеки град е свързан с героичното минало на моята родина. И пази светли спомени.
А българското Черноморие?! Красивата Варна, на чието пристанище акостират кораби от цял свят. Огромният Бургас - съвременен и вълшебен. Невероятните малки градчета - Несебър, Созопол, Китен - с чудните плажове и прохладните кътчета за почивка и отмора.
Където и да отида с мама, винаги се впечатлявам. Но да си призная честно, най-много се вълнувах, когато се качих на връх Шипка. Думи нямам да ви разкажа за вълненията си. Представяте ли си - видях истинска златна църква! Наистина беше златна! Отдалече блестеше под лъчите на слънцето. Разказаха ми, че дори и златното покритие не може да покаже безкрайната признателност на живите днес за великата саможертва на загиналите. А когато се изкачих по безкрайните стълби към върха Шипка, до самия паметник - дъх не ми остана. Цяла България се простираше пред мен: на север и на юг, на изток и на запад. Моята България - ухаеща на рози и древна история!
Нали не ви досаждам, приятели. Почнах за Европа, но все България е в ума ми, в сърцето ми. Така ми се иска да имам приятели в цяла Европа: в слънчева Италия, Португалия, старинна и модерна Германия, потънала в зелено Франция, синя Гърция, а може би в прелестната, спираща дъха Австрия. Знам за тези страни от енциклопедиите. Много харесвам и ги събирам от години. А понякога с мама влизаме в Интернет - с часове се захласваме по красивите европейски страни.
Но съвсем друго е да си имам приятели в тези страни. Например: Щефан от Германия, Пиер от Франция, Барбара от Полша, Флорина от Гърция. Да мога да ги поканя на гости у дома. В моето родно село Ясен. Да ги заведа по историческите хълмове на моя героичен Плевен. Да им покажа как се правят мартенички, да им направим с мама истинска, българска баница с много сирене и масло. Да почерпя с дъхава баница и ледено студен айрян. Да видят с очите си колко е древна и красива, пълна с паметници от миналото. Да ги разходя из моята България до Мадарския конник - хилядолетен, величав и внушителен...
Всяко кътче от моята родина е история. Всеки метър е минало и съвременност.
"Аз съм българче и расна,
в дни велики, славно време,
син съм на земя прекрасна,
син съм на юнашко племе."
Аз съм българско дете
с моя край се аз гордея...
Гордея се, че съм дете на България!
Аз имам шанса да бъда част от моя роден град Плевен, от своята Родина, от българския народ, от хората на Европа. Иска ми се децата от древна и велика Европа да бъдат мои приятели, да бъдат мои гости, да опознаят моята Родина. Да споделя с тях своите мисли, вълнения, мечти. Да бъдат част от моето детство и да имам шанс да споделя тяхното. Разбирам, че е отговорно и важно, но това е моят шанс да бъда частица от света. Сега, днес, в настоящия момент, искам да науча повече, да видя повече, да разбера повече за хората.
Само енциклопедии не стигат! И Интернет също! Искам да срещна приятелските погледи на децата от различни страни, да видя техните усмихнати лица, да чуя техните разкази, песни, вълнения.
Иска ми се да помечтая с надеждата, че Плевен ще запази своята красота за бъдещите поколения и реалността, че младите ще останат да живеят в родния си град тук и сега. ДА ПОМЕЧТАЕМ ЗАЕДНО ПОД СЛЪНЦЕТО! ТО ГРЕЕ ЕДНАКВО ЗА ВСИЧКИ, НАЛИ?
No comments:
Post a Comment